Д-р Маргарет Димова: Искам да овладея до съвършенство висцералните и съдовите реконструкции
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Маргарет Димова приключва медицина в МУ - София през 2015 година През 2019 година приключва и магистратура по здравен мениджмънт. През 2021 придобива компетентност по съдова хирургия.
Започва работа като доктор ординатор и специализант в Клиниката по съдова хирургия към НКБ София. Към момента е част от екипа на Отделението по Онкосъдова хирургия в УМБАЛ „ Лозенец “.
Д-р Димова, с какво ще запомните последната интервенция, в която бяхте част от екипа на доктор Асен Тодоров?
Процедурата, която извършихме беше извънредно вълнуваща и забавна. Ендоваскуларното лекуване на аневризмите на абдоминалната аорта към този момент е необятно публикувана техника в целия свят. Предизвикателството в съответния случай се показва в това, че анатомията на аневризмата не позволяваше използване на общоприетия способ на лекуване. Тя обхващаше всички висцерални артерии, което наложи разработване на специфична модифицирана от нас ендопротеза, която да подхожда на съответния пациент. След обезпечаване на четири фенестрации - отвори, които да кръвоснабдяват висцералните артерии и след имплантиране на ендопротезата, последва слагане на специфични стентове през отворите. Много съм щастлива, че имах опцията да бъда част от осъществяването на тази сложна интервенция.
Как станахте съдов хирург? Кои бяха първите Ви учители в специалността?
По време на следването си по медицина започнах работа като операционна сестра в клиниката по Съдова хирургия към Националната кардиологична болница (НКБ). С течение на времето се влюбих в тази компетентност, което, несъмнено, дължа най-много на хората, които са ме обучавали, вложили са старания в моето професионално развиване и постоянно са ме подкрепяли. Това са проф. Марио Станкев, доктор Елена Горанова и доктор Анастас Анастасов
А с какво Ви притегли онкосъдовата хирургия?
Създаването на Онкосъдов център е един проект- концепция на доктор Асен Тодоров, който отдавна се занимава с сходен вид интервенции. Към момента в България доста пациенти, които имат туморни болести, обхващащи магистрални съдове биват обявявани за неоперабилни. Основният фокус са предплатили тумори, които остават постоянен % - 10-15% от пациентите. При тях няма опция за оперативно лекуване и медицината не може да даде окончателно решение на казуса. Това направление в хирургията търпи съществено развиване през последните 20 години.
Разкажете за най-интересните случаи от този вид, с които сте се сблъскала в практиката си.
През Отделението по съдова хирургия към този момент минаха извънредно забавни и сложни случаи. Ще опиша историята на двама пациенти. Първият пациент е млад мъж, на 49-годишна възраст, при който е открита туморна групировка на десния бъбрек, вторично ангажираща черния дроб, както и съществуване на туморен тромб в най-голямата вена в човешкото тяло - вена кава. След съответната подготовка и оценка на пациента от кардиологичния и анестезиологичен екип, му беше осъществена радикална операция- премахване на туморната групировка, резекция и автотрансплантация на черен дроб, както и премахване на туморния тромб дружно с вена кава. Пациентът е изписан в положително общо положение и от време на време посещава болничното заведение за контролни прегледи и следене.
Вторият случай е по-комплициран – през 2020 година 68-годишен мъж е опериран с карцином на бъбрека, туморен тромб във вена кава. По време на следенето му, през октомври м.г. се откри рецидив на онкологичното заболяване с ангажиране на вена кава и хепаталните вени. Това направи интервенцията механически доста по-трудна. И при двамата пациенти се извърши автотрансплантация на черен дроб. Това е техника на тотално съдово изключване на черния дроб със студена перфузия, като той се консервира за повече от два часа, туморът се отстранява, след което черният дроб се реимплантира. До момента в здравната литература са докладвани единствено два случая в света за реоперация на вена кава. Осъществяването на сходна оперативна намеса е допустима единствено с помощта на мултидисциплинарния метод, високото равнище на реанимационни грижи и сплотения екип.
В каква тенденция бихте желала да се развивате в региона, която сте избрали?
Като хирурзи се стремим към чисти резекционни линии и артериалния или венозен съд да не е преграда за реализиране на задачата. Колегите от чужбина имат огромно предпочитание да дойдат и да видят центъра и задачата, която сме заложила, а тя е хирурзите да владеят висцералните и съдови реконструкции. Това е последният домен в съдовата хирургия. Искам да овладея до съвършенство тези техники.
Какво Ви носи най-голямо задоволство от работата?
Клишетата не са измислени инцидентно, тъй че няма да Ви изненадам, в случай че Ви кажа, че най-голямото задоволство на всеки доктор е излекуваният пациент.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното си време избирам да извозвам със фамилията и приятелите си. Пътешествията са моето занимание, по този начин се стоварвам най-добре
Какво желаете да пожелаете на екипа, с който работите?
Бих желала да пожелая на екипа ни да продължи да бъде обединен, целенасочен и макар всички трудности по пътя да продължаваме както до в този момент да предлагаме на пациентите качествено здравно обслужване на най- високо равнище.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Маргарет Димова приключва медицина в МУ - София през 2015 година През 2019 година приключва и магистратура по здравен мениджмънт. През 2021 придобива компетентност по съдова хирургия.
Започва работа като доктор ординатор и специализант в Клиниката по съдова хирургия към НКБ София. Към момента е част от екипа на Отделението по Онкосъдова хирургия в УМБАЛ „ Лозенец “.
Д-р Димова, с какво ще запомните последната интервенция, в която бяхте част от екипа на доктор Асен Тодоров?
Процедурата, която извършихме беше извънредно вълнуваща и забавна. Ендоваскуларното лекуване на аневризмите на абдоминалната аорта към този момент е необятно публикувана техника в целия свят. Предизвикателството в съответния случай се показва в това, че анатомията на аневризмата не позволяваше използване на общоприетия способ на лекуване. Тя обхващаше всички висцерални артерии, което наложи разработване на специфична модифицирана от нас ендопротеза, която да подхожда на съответния пациент. След обезпечаване на четири фенестрации - отвори, които да кръвоснабдяват висцералните артерии и след имплантиране на ендопротезата, последва слагане на специфични стентове през отворите. Много съм щастлива, че имах опцията да бъда част от осъществяването на тази сложна интервенция.
Как станахте съдов хирург? Кои бяха първите Ви учители в специалността?
По време на следването си по медицина започнах работа като операционна сестра в клиниката по Съдова хирургия към Националната кардиологична болница (НКБ). С течение на времето се влюбих в тази компетентност, което, несъмнено, дължа най-много на хората, които са ме обучавали, вложили са старания в моето професионално развиване и постоянно са ме подкрепяли. Това са проф. Марио Станкев, доктор Елена Горанова и доктор Анастас Анастасов
А с какво Ви притегли онкосъдовата хирургия?
Създаването на Онкосъдов център е един проект- концепция на доктор Асен Тодоров, който отдавна се занимава с сходен вид интервенции. Към момента в България доста пациенти, които имат туморни болести, обхващащи магистрални съдове биват обявявани за неоперабилни. Основният фокус са предплатили тумори, които остават постоянен % - 10-15% от пациентите. При тях няма опция за оперативно лекуване и медицината не може да даде окончателно решение на казуса. Това направление в хирургията търпи съществено развиване през последните 20 години.
Разкажете за най-интересните случаи от този вид, с които сте се сблъскала в практиката си.
През Отделението по съдова хирургия към този момент минаха извънредно забавни и сложни случаи. Ще опиша историята на двама пациенти. Първият пациент е млад мъж, на 49-годишна възраст, при който е открита туморна групировка на десния бъбрек, вторично ангажираща черния дроб, както и съществуване на туморен тромб в най-голямата вена в човешкото тяло - вена кава. След съответната подготовка и оценка на пациента от кардиологичния и анестезиологичен екип, му беше осъществена радикална операция- премахване на туморната групировка, резекция и автотрансплантация на черен дроб, както и премахване на туморния тромб дружно с вена кава. Пациентът е изписан в положително общо положение и от време на време посещава болничното заведение за контролни прегледи и следене.
Вторият случай е по-комплициран – през 2020 година 68-годишен мъж е опериран с карцином на бъбрека, туморен тромб във вена кава. По време на следенето му, през октомври м.г. се откри рецидив на онкологичното заболяване с ангажиране на вена кава и хепаталните вени. Това направи интервенцията механически доста по-трудна. И при двамата пациенти се извърши автотрансплантация на черен дроб. Това е техника на тотално съдово изключване на черния дроб със студена перфузия, като той се консервира за повече от два часа, туморът се отстранява, след което черният дроб се реимплантира. До момента в здравната литература са докладвани единствено два случая в света за реоперация на вена кава. Осъществяването на сходна оперативна намеса е допустима единствено с помощта на мултидисциплинарния метод, високото равнище на реанимационни грижи и сплотения екип.
В каква тенденция бихте желала да се развивате в региона, която сте избрали?
Като хирурзи се стремим към чисти резекционни линии и артериалния или венозен съд да не е преграда за реализиране на задачата. Колегите от чужбина имат огромно предпочитание да дойдат и да видят центъра и задачата, която сме заложила, а тя е хирурзите да владеят висцералните и съдови реконструкции. Това е последният домен в съдовата хирургия. Искам да овладея до съвършенство тези техники.
Какво Ви носи най-голямо задоволство от работата?
Клишетата не са измислени инцидентно, тъй че няма да Ви изненадам, в случай че Ви кажа, че най-голямото задоволство на всеки доктор е излекуваният пациент.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Свободното си време избирам да извозвам със фамилията и приятелите си. Пътешествията са моето занимание, по този начин се стоварвам най-добре
Какво желаете да пожелаете на екипа, с който работите?
Бих желала да пожелая на екипа ни да продължи да бъде обединен, целенасочен и макар всички трудности по пътя да продължаваме както до в този момент да предлагаме на пациентите качествено здравно обслужване на най- високо равнище.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ